Бъди скромна и вежлива и винаги услужлива. Обичай този, който заслужава и твоя образ дарява. Бъди умна и добра, бъди весела, засмяна.
Бъди вечна като любовта и незабравяй другите добри сърца!

Винаги помни, че всичко е хубаво, когато е ново.
Само приятелството е хубаво, когато е старо!

Звъни се, тичам да отворя. Отварям и се дърпам в миг назад. В синкавия полуздрач на двора стои един познат, един познат съвсем забравен, а някога обичан може би?! И после както често става той в други пътища отби. Година, две боля сърцето, самотна бях в онези дълги дни. Сега видял у нас да свети, отбил се и звъни. Разказва, че ме е срещнал скоро, държи ръцете ми и хубаво, и лъскаво говори с дъх гали моето сърце, прошепва, че ме чака тази вечер, премълчава своята вина: Аз казвах тихо: “Стига вече. Иди си. Късно позвъни”

Ще мине веселото детство, ще станат сиви твойте дни. И в глупавото си вълшебство живота ще се завърти. И някой ден, съвсем случайно ще зърнеш на тавана стар, една захвърлена тетрадка, един израснал детски блян. Ще повдигнеш твърдата корица с пожълтелите листа., и ще разбереш, че неусетно  отминала е младоста.

Ти пак си плакала за него. Нали! Не свивай устни от досада, усмихвай се когато те боли, защото понякога и щастието страда!

Ще отлетят годините изминали, животът ще ги заличи и само спомени останали ще ни напомнят
ТИЯ ДНИ.
За тия дни иэпълнени с романтика, с детски порив и безброй мечти за ученическите дни и месеци в
живота най-хубавите МОЖЕ БИ !

Ти беше малко глезено дете и ти трябваше играчка, подарих ти своето сърце, но ти в играта си го смачка!

Живей, когато си излишна от собствената си съдба и вместо рамо да усещаш, усещай нечий нож в гърба. Живей, когато те любят светкавици и ветрове, а любовта започне метални жици да кове. Живей и всяка адска мъка с капчица вода полей, дори да ти коват ковчега, напук, приятелко живей!

Целувката е химично съединение, което при внезапно осветление се превръща в срам и огорчение!

Обичам те, не ще да крия, обичам те нима това е грях, обичам те, пред теб ще го разкрия, обикнах те, когато те видях!

Защо ми казваш тази вечер “сбогом”? Сбогом?! Ела при мен и пак ме целуни, ела за да ти върна онзи огън, с който ти сърцето ми плени!

Малко хубаво момиче, защо в очите ти има скръб? Нима ти някого обичаш, а той обърнал ти е гръб? Сълзи по бузите се стичат и галят бледото лице, но на теб не ти прилича да плачеш за едно момче!!!

Любовта е роза с бодли, преди да я откъснеш помисли ще издържиш ли на болките, които тя ще ти причини!

Обичам две неща в света - любовта и свободата. За любовта бих дала живота си, а за свободата дори и любовта!

Никога не се целувай пред входната врата, защото любовта е сляпа, но съседите не са!