Обичам те, младежо черноок, но ти излезе подъл и жесток? Залюби друга по – хубава от мен! Люби, люби, измамнико красив, ще дойде ден и ти отново ще се върнеш пак при мен. Обичам те и пак ще те обичам, за тебе мисля често до зори, макар това пред всички да отричам и пред себе си дори!

Може би напразно те обичах, напразно аз те чаках може би. Сгреших в любовта, може би незнаех да обичам, всичко туй изглежда е съдба. Исках с теб да бъдем щастливи, исках чувствата да са красиви, но за жалост ти не го разбра!

Сега, когато теб те няма…, сега когато ти не си до мен, нощта изглежда тъй голяма, изглежда мрачен всеки ден. И винаги, когато аз си лягам и се мъча да заспя, в съня си аз ръката си протягам за да хвана твоята ръка!

Щастието не е никога там, където сме ние. То винаги е там, където не можем да сме заедно! И аз страдам, защото съм винаги там, където не искам……далеч от теб!

Аз съм тъжна днес, сълзите пълнят моите очи, ах как бих искала с теб да споделя своите мечти! И самата аз не знам как ме ти плени и как кажи ми да живея в тези тъжни дни?! До друга ти седиш сега и гледаш я с поглед нежен, ах как бих искала да гледаш мен така! Защо се заблуждавам, сега всичко туй остава в мен и не ще узнаеш за скръбта, която крие този ден!

Забрави всичко, което е било между нас. Може би ще плача, когато ме оставиш, може би ще тъгувам, може би за мен няма да има радост, но ти ме забрави! Забрави, че съм те обичала, забрави, че съм ти вярвала, забрави за нашата любов! Върви си, пътищата са много, и не си спомняй никога за мен, не искам да бъда поляна по пътя ти, на която да седнеш уморен! Ще минат дни, а може би години и ти ще се върнеш при своето момиче, ще видиш пред себе си потъналите й в сълзи очи и ще искаш прошка, но ще е късно – ролите ще се разменят!

Обичах те безумно,но ти не ме разбра,

помисли ме за малка и с мен се подигра!