Можеш ли да ме обичаш? Или и ти си страхливец като останалите само на думи сте силни!
Можеш ли да бъдеш с мен? Или друга е в мислите ти този ден?
Можеш ли да спреш да ме нараняваш? Или по този начин се радваш?
Обичаш да ме нараняваш?
Обичаш да страдам?
Знаеш ли вече не ми пука!
Ти ме направи силна!
Ти ме направи гадна!
Ти ме направи безчуствена!
Ще ти го върна!
Ще страдаш така както страдам аз!
Обичам те да няма да го крия, не ме е срам!
Но повече няма да чуеш от мен “обичам те” или друга мила дума!
Няма да се държа добре с теб както до сега!
Сега ще се държа както ти!
Ще си платиш за грешките си!
Ще си платиш за страданието ми!
Ще си платиш за това, че отне толкова време от живота ми!
Ще си платиш за това, че мразя живота си!
Ще си платиш за това, че не ми се живее вече!
Единственният смисъл на живота ми беше ти, а сега те изгубих!
Изгубих и живота си!
Изгубих и любовта си!
Вече мразя любовта!
Не искам да чувствам вече любов!

Spomen4e.Net Благодари на taina за това хубаво споменче!
Изпрати ни и Ти твоите любими спомени и ние ще ги публикуваме в Spomen4e.Net!

Защо не съм в твоите прегръдки? Защо не милваш моите коси? На друга днес даряваш тази тръпка. При друга си ,но завинаги в мечтите ми !

Защо да крия сълзите и да казвам, че не ме боли? Да лъжа, че не те обичам, щом за мен си всичко ти…

Колкото повече си мисля за теб, толкова повече те искам. Колкото повече те искам, толкова повече ме боли.

Това произведение е написано СПЕЦИАЛНО за Spomen4e.Net!
© ERIKA Всички права запазени! 2010

Това произведение е написано СПЕЦИАЛНО за Spomen4e.Net!
© ERIKA Всички права запазени! 2010

Идвам! Тичам с вълните към тебе! Докосвам косите ти сякаш от сняг!Аз имам те – в своето време! Аз чувствам те – невинен мой грях!

Понякога стоя и мисля как всичко в нас се промени! Как изгубихме страстта си, любовните ни думи потъваха в бита! Пресякохме ние на червено, а това така ни зашлеви… Поехме в посока далеч от нас и нашите мечти, а как това се случи?! Незнаеш, питаш мен, а аз мълча, защото ….може би така е по – добре! От утре, може би, ни чакат пътища нови,…различни,… но нали и ние вече сме такива!!!

Това произведение е написано СПЕЦИАЛНО за Spomen4e.Net!
© ERIKA Всички права запазени! 2010

Жадувам твоята любов, нежни думи шепна в благослов, усещам твойта топлина, сякаш ти си до мене сега. Защо замина тъй далече? Моля те върни се, не ме измъчвай вече.

Не ме мисли, ще се оправя! Нима ще бъде по-различно от сега, аз вечно била съм двама, в нашата съдба и в този брак! Сега, когато си отиваш, нима си мислиш, че ще тъжа! Може и така да ти се струва, но в този миг аз не съм сама. Самият ще си ти, с цялата си подлост и безброй игри, небрежността сега дали ще ти отива, или ще изглежда още по-жалка от преди! Сега аз оставам смела, с гордо вдигната глава, сигурно ще ми е трудно да обичам само себе си сега!

Това произведение е написано СПЕЦИАЛНО за Spomen4e.Net!
© ERIKA Всички права запазени! 2010