Обичай този, който те ревнува и по някога на срещите мълчи, а не този, който те целува и говори за твоите хубави очи.

Приятелството е хоризонт, който се разширява всеки път когато го приближим.

Две кафеви очи, една бедна душа, това имам, това ти давам, обичай ме, ако заслужавам!

Колко силно те обичам, как сърцето ми тупти, как усмивката ти мила гали моето лице! Искам винаги да съм така щастлива, винаги така до теб, с тебе двама все да бъдем и в любов и страст да изгорим!

Сега аз искам да обичам, не когато някой друг реши. Сега аз искам да обичам дори в това си да греша! Нима аз трябва все да чакам докато отлети мига, нима това аз трябва да направя за да бъда все безгрешна и добра? Но как аз искам да потръпна, да разперя своите крила, да полетя в света безкраен и  да открия нови небеса. Искам своите копнежи аз до край да извървя и свобода, любов да зърна и да  дарявам красота!

Мълчи! В очите ми се вгледай ти и ще откриеш моята измяна. Така е по-добре, мълчи! Мълчи, когато, моя обич, теб те няма!

Бъди скромна и вежлива и винаги услужлива. Обичай този, който заслужава и твоя образ дарява. Бъди умна и добра, бъди весела, засмяна.
Бъди вечна като любовта и незабравяй другите добри сърца!

Винаги помни, че всичко е хубаво, когато е ново.
Само приятелството е хубаво, когато е старо!

Звъни се, тичам да отворя. Отварям и се дърпам в миг назад. В синкавия полуздрач на двора стои един познат, един познат съвсем забравен, а някога обичан може би?! И после както често става той в други пътища отби. Година, две боля сърцето, самотна бях в онези дълги дни. Сега видял у нас да свети, отбил се и звъни. Разказва, че ме е срещнал скоро, държи ръцете ми и хубаво, и лъскаво говори с дъх гали моето сърце, прошепва, че ме чака тази вечер, премълчава своята вина: Аз казвах тихо: “Стига вече. Иди си. Късно позвъни”

Ще мине веселото детство, ще станат сиви твойте дни. И в глупавото си вълшебство живота ще се завърти. И някой ден, съвсем случайно ще зърнеш на тавана стар, една захвърлена тетрадка, един израснал детски блян. Ще повдигнеш твърдата корица с пожълтелите листа., и ще разбереш, че неусетно  отминала е младоста.