Понякога стоя и мисля как всичко в нас се промени! Как изгубихме страстта си, любовните ни думи потъваха в бита! Пресякохме ние на червено, а това така ни зашлеви… Поехме в посока далеч от нас и нашите мечти, а как това се случи?! Незнаеш, питаш мен, а аз мълча, защото ….може би така е по – добре! От утре, може би, ни чакат пътища нови,…различни,… но нали и ние вече сме такива!!!