Научих се да забравям незабравими неща! Мога да кажа НЕ, когато искам да изкрещя ДА! И най-ценното, което научих е,
че в живота ми единствената грешка беше ти! Сега, когато знам това и да лазиш в краката ми не мисли, че ще те съжаля!

Искаш, но не можеш да имаш, на сила взeмаш, но не притежаваш, с огъня играеш, за последствията нехаеш. Фатална е грешката, защото любовта гори, а опариш ли се боли.

Помни, че живота е наниз от шансове неповторими и грешно изпуснати мигове, превърнати в неуловими!

В устните ти се крие раят, а изгревът – в очите ти! Ти си поезия и блян!

Да обичаш и да бъдеш обичан – игра най-красива. Бъди ми съперник – днес е турнира!

Бях момиче с гордост и воля! Гледах отгоре, не търсех опора! Откакто те срещнах на Бога се моля, да ме направи поне за мъничко твоя!!!

Заради теб ще оцелея, ще ме има. За тялото не трябва много храна и вино, а твоята любов ще бъде лек, Любимa!
Така ще преживеем всяка дълга зима.

И в този ден едничка мисъл имам – да преплета ръка във твоята ръка, да те целуна лекичко, неуловимо, в очите ти дълбоки да се потопя.

Всичко, което не съм – прости ми! Всичко, което съм – приеми ме!
С цялата си нежност – прегърни ме! С най-сладкия грях – прелъсти ме!

Затварям си очите и виждам други две!
Точно срещу мене, пълнят с радост моето сърце. Това са твоите очи, прекрасно грейнали звезди. В тях виждам своите мечти, а в тях си само ти!