Нежен ангел прелетя над мен и погледна в очите ми тъжни, на моето рамо приседна смирен и се вгледа в очите ми тъжни. Нежен ангел ми шепнеше с глас думи топли и пълни с надежда. Без да мисля потънах в захлас, а той в моите очи все се вглежда. Нежен ангел, сякаш бе сън, ме обгърна със своята обич. Нереално бе всичко навън и изплетено сякаш от обич. Нежен ангел, защо не си ти, да долетиш на моето рамо, да сравнявам с тебе звезди!