Нежен ангел прелетя над мен и погледна в очите ми тъжни, на моето рамо приседна смирен и се вгледа в очите ми тъжни. Нежен ангел ми шепнеше с глас думи топли и пълни с надежда. Без да мисля потънах в захлас, а той в моите очи все се вглежда. Нежен ангел, сякаш бе сън, ме обгърна със своята обич. Нереално бе всичко навън и изплетено сякаш от обич. Нежен ангел, защо не си ти, да долетиш на моето рамо, да сравнявам с тебе звезди!

Леглото ти с бели рози ще покрия, аз всяка роза съм целувал през нощта. На всяка казах колко те обичам и колко пусто е без тебе по света.

Целувал ли си някога снежинка, виждал ли си как тя става на сълза? Така аз желая да те целуна, но ме е страх да не те разтопя.

Аз зная, че всичко е илюзия, аз зная, че всичко е съдба, за всяка радост трябва щастие, за всяко щастие борба, за всяка песен трябва музика, за всяка обич – две сърца!

Никога не е късно да направиш на мръсника мръсно, колкото по – късно, толкова по – мръсно!

Аз те обичам, обичта ми може да не е достигнала до твоята душа. Но нека тя да не те тревожи, не искам с нищо да те задължа. Обичам те безмълвно, безнадеждно, изгарям от ревност и от страст. Обичам те тъй искрено, тъй нежно ….не може никой друг да те обича, тъй както те обичам аз!

Беше зимен ден и ти ме остави сама. Дълго гледах след теб и исках да викна “ела”. Край мене минаваха хора, заети със свойте дела. Един малчуган ме попита:” Какичко, защо си сама?” Замаяна бях от въпроса, сърцето ми лудо заби, а момченцето чакаше отговор, в очите му огън гори. Преглътнах сълзите горчиви и гордо изправих глава, погалих момченцето мило и тръгнах в живота сама!

Това, което винаги си искал и за което винаги си мечтал, то съществува там някъде. Искам аз да съм твоята мечта! Целувам те, мое мило съкровище!

” Времето е твърде бавно за тези, които чакат, минава твърде бързо за тези, които се страхуват. Времето е твърде дълго за тези, които страдат и твърде кратко за тези, които празнуват. Но за тези, които обичат, времето е вечност.” Хенри Ван Дайк

” Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.” Шекспир