Бих обичала друг, но няма какво да му дам. Устните ми останаха впити в твоите, очите ми изтекоха от мъка по теб – останаха две уморени ръце и едно разбито сърце!

Когато видиш някое цвете, виждаш мен! Когато докосваш някое цвете, докосваш мен! Когато спиш спокойно, спиш до мен! Когато в нещо се съмняваш, повярвай в мен!

Щастлив е този, който едно сърце обича, една звезда създава! Който търси много, той се заблуждава!

Любовта! Какво е тя? Един човек, чието присъствие ти е напълно достатъчно за миг, който искаш да се повтаря непрекъснато! Нещо, което си търсил, красотата, за която си мечтал, хиляди дребни неща, думи и жестове, с които си спомняш за любимия човек!

Без секс, без уиски, без мъже? Как ли пък не?!

Ако някой ми отнеме щастието да бъда обичана, то никой не може да ми отнеме горчивата болка да страдам за човека, когото обичам!

Как искам да съм вода във вашата чешма, за да мога всяка сутрин, да целувам твоята нежна уста!

Един съвет – пази се, една молба – не се променяй, едно желание – не ме забравяй, една лъжа – не те обичам, една истина – липсваш ми!

Ти знаеш ли какво е да обичаш? Да чезнеш в самотата сам сама? За някого денонощно да копнееш и той да бъде твоята мечта? При всеки негов поглед да потръпваш, да го ревнуваш чак до болка и да знаеш, че за друга той живее, за други хубави очи!

” Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно.” Софокъл